26.05.2010 г., 10:01

Както преди

1.1K 0 1

Не исках да идвам при тебе вече,

но ти пак ме пожела.

И със захвърлена от мене гордост,

отново хукнах към твоята врата.

Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди,

но срещнах пак студени фрази, каквито чувах и преди.

И виждах как мечтаният от мене свят се разрушава,

тухла по тухла, греда по греда...

А след него остава само тъмна бездна, 

в която бавно ме поглъща някаква сива тъга.

Сърцето вече безразлично е към нея,

привикнало още отпреди,

тихо, безгласно стене, докато взирам се в твоите очи.

Търсих в тях лъч на нежност, 

лъч на светлина, по-различна отпреди,

но срещнах пак безразличие и изпитах болка,

каквато чувствах и преди.

И пак ще търся себе си в поеми,

в романи и красиви мечти...

В сънищата си ще търся пак утеха

за опустошената душа, която ми остави ти.

И в нощите без тебе, и дългите горещи дни,

както преди ще пълня дупката от куршум в сърцето

със собствените си сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Каламова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...