Не исках да идвам при тебе вече,

но ти пак ме пожела.

И със захвърлена от мене гордост,

отново хукнах към твоята врата.

Очаквах думи нежни, по-хубави, по-различни отпреди,

но срещнах пак студени фрази, каквито чувах и преди.

И виждах как мечтаният от мене свят се разрушава,

тухла по тухла, греда по греда...

А след него остава само тъмна бездна, 

в която бавно ме поглъща някаква сива тъга.

Сърцето вече безразлично е към нея,

привикнало още отпреди,

тихо, безгласно стене, докато взирам се в твоите очи.

Търсих в тях лъч на нежност, 

лъч на светлина, по-различна отпреди,

но срещнах пак безразличие и изпитах болка,

каквато чувствах и преди.

И пак ще търся себе си в поеми,

в романи и красиви мечти...

В сънищата си ще търся пак утеха

за опустошената душа, която ми остави ти.

И в нощите без тебе, и дългите горещи дни,

както преди ще пълня дупката от куршум в сърцето

със собствените си сълзи.