Аз не мога никога да се отбранявам,
моите желания винаги срещат стена.
Истината, която сам си забранявам,
лъжата е част от моя вечен монолог.
Обяснявам, че щом да не бягам позволявам
да си дам шанс, каза този психолог.

Аз вече мразя да те виждам, скъпа -
ти ми носиш само мъка и късмет лош.
И щом се махам и се скривам тука,
може би това, което чувствам е страх.
Дали и ти за мен пак ще си глуха,
и избирателно ще чуваш само тях.

А те дали ще ми го отново позволят -
да те намирам и да те правя моя?
Дали сълзите ти ще поискат да спрат
и ще ми дадеш нов живот и време.
И всички те не ще ме отрекат,
защото не се причинявани от мене.

И в крайна сметка, ти ще си отидеш,
ще повярваш във всички лъжи тука.
Не знам дали ще си позволиш да видиш,
какво може да се случи след това.
Защото, колкото и да не ти се иска,
аз те обичах, както те никога не са.