5 февр. 2010 г., 19:59

Кактус

637 0 1

КАКТУС

 

Мале, от тез негови бодли

доста ще боли!

И още се чудя жив ли е. Дали?

Не, това не може да е вярно, нали?

Той на коприната е враг,

как така може да боде, как?

С камила се среща,

но страх лекичко усеща!!!

Добре, че е далеч от нас,

иначе набодена щях да съм аз.

Какво другo да измисля...

Чакайте деее, малко да помисля!

Това бе от мен!

Хайде, чао, че съм много уморен!

                                Ралица Костова


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рали
    не е лошо стихотворението
    ама както пишеш и аз съм
    уморен
    и това светло синьото не се чете
    шаренко е доста ... ма карай

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....