Изгря слънцето след мрака на душата, полетя сърцето в тишината.

              Крилата ми някой счупи, но други се появиха...

              Океанът от мечти преля, а аз някъде на дъното стоя.

              Гледам в себе си да се родя сам и чист като роса.

             Животът ме омърси до кости, но душата ми не успя.

             Най-пазеното кътче ти превзе...

             Июзия или любов е това, аз не знам.

             Дихание на роза или карамфил?

            Искам да дишам с теб, за да те чувствам в мен...

            Искам да избягам надалече, там, където сме само двама.
            Да избягам от себе си, за да останеш само ти, за да ти се наситя.

            Да се залепя за усните ти алени и да потъна завинаги там.

             КАКВА ЛУДОСТ Е ЛЮБОВТА...

            Възможност или риск е, не знам, но те искам не защото съм сам.

            Искам те до мен, защото като те видя, изгарям от образа ти красив...

            Изгубвам се в очите ти и се откривам в сърцето ти.

            И нямам думи да продължа, защото те обичам...