10 oct 2007, 19:05

Каква лудост е любовта

  Poesía
730 0 2


              Изгря слънцето след мрака на душата, полетя сърцето в тишината.

              Крилата ми някой счупи, но други се появиха...

              Океанът от мечти преля, а аз някъде на дъното стоя.

              Гледам в себе си да се родя сам и чист като роса.


             Животът ме омърси до кости, но душата ми не успя.

             Най-пазеното кътче ти превзе...

             Июзия или любов е това, аз не знам.

             Дихание на роза или карамфил?


            Искам да дишам с теб, за да те чувствам в мен...

            Искам да избягам надалече, там, където сме само двама.
            Да избягам от себе си, за да останеш само ти, за да ти се наситя.

            Да се залепя за усните ти алени и да потъна завинаги там.


             КАКВА ЛУДОСТ Е ЛЮБОВТА...


            Възможност или риск е, не знам, но те искам не защото съм сам.

            Искам те до мен, защото като те видя, изгарям от образа ти красив...

            Изгубвам се в очите ти и се откривам в сърцето ти.

            И нямам думи да продължа, защото те обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...