Каква обич изпих, че отрових се...
Много думи има в сърцето ми... Все неизречени!
И толкова, толкова болка, която ти не видя...
Много мечти, безвъзвратно обречени,
много красота, която ти не възпя!
•
Много песни останаха искани...
Много цветя молени... Неподнесени...
Много усмивки, със сЪлзи оплискани
и безброй режещи, поваляващи есени!
•
Много прегръдки самотно-заспиващи,
много целувки с шамари удавени...
Много звездици в душата... Умиращи!
И толкова бучки в гърлата сподавени...
•
Много вятър в косите прибрах,
много блясъци не изпиха очите ми...
Роклята със желания жлъчно съдрах,
много море потопих във сълзите си...
•
Много е... Много е, мили!
Сърцето ми вече погреба се...
Какво ми даде да пия, кажи ми!
Каква обич изпих, че отрових се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
