Каква обич изпих, че отрових се...
Много думи има в сърцето ми... Все неизречени!
И толкова, толкова болка, която ти не видя...
Много мечти, безвъзвратно обречени,
много красота, която ти не възпя!
•
Много песни останаха искани...
Много цветя молени... Неподнесени...
Много усмивки, със сЪлзи оплискани
и безброй режещи, поваляващи есени!
•
Много прегръдки самотно-заспиващи,
много целувки с шамари удавени...
Много звездици в душата... Умиращи!
И толкова бучки в гърлата сподавени...
•
Много вятър в косите прибрах,
много блясъци не изпиха очите ми...
Роклята със желания жлъчно съдрах,
много море потопих във сълзите си...
•
Много е... Много е, мили!
Сърцето ми вече погреба се...
Какво ми даде да пия, кажи ми!
Каква обич изпих, че отрових се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
