18 дек. 2007 г., 09:20

Какво да правя

1K 0 6
Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.


Казвате ми да се пооженя,
тогава ще бъда по-щастлив.
Брак ли е, не е за мене.
Качество ми трябва в този свят див.

В закючение ще си призная,
че обичам много да помагам.
Чета много, за да зная
и основите на бъдещето си полагам.

Но какво ви интересува личността,
когато животът иска работа и труд.
Не зависи от вас моята съдба.
От вас зависи да не съм душевен труп.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...