18.12.2007 г., 9:20

Какво да правя

1K 0 6
Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.


Казвате ми да се пооженя,
тогава ще бъда по-щастлив.
Брак ли е, не е за мене.
Качество ми трябва в този свят див.

В закючение ще си призная,
че обичам много да помагам.
Чета много, за да зная
и основите на бъдещето си полагам.

Но какво ви интересува личността,
когато животът иска работа и труд.
Не зависи от вас моята съдба.
От вас зависи да не съм душевен труп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...