18.12.2007 г., 9:20

Какво да правя

1K 0 6
Защо си мислите, че съм нещастен,
след като пиша тъжни неща.
Аз съм весел, даже приятен,
но така ми идва като дойде нощта.


Казвате ми да се пооженя,
тогава ще бъда по-щастлив.
Брак ли е, не е за мене.
Качество ми трябва в този свят див.

В закючение ще си призная,
че обичам много да помагам.
Чета много, за да зная
и основите на бъдещето си полагам.

Но какво ви интересува личността,
когато животът иска работа и труд.
Не зависи от вас моята съдба.
От вас зависи да не съм душевен труп.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...