Какво да правя?
Отчаян в мрака
с мислите си пак съм
и мъката тежи в гърдите ми -
с въздишка тежка се опитва да излезе.
Навсякъде си ти...
твоят образ ме преследва.
Сънят напира, с болката се бори..
И тук измъчваш ме - не мога да се скрия.
Нима възможно е
безпомощност и нежност
така жестоко душата да убиват?
Сърцето ми кърви - дори не забелязваш!
Измъчваш ме!
Прекършен, свит и жалък,
прострян в нозе ти, стена в мрака.
Погледът ти нежен крилата ми изпепели.
Какво да правя?
До сетни сили искам
твоя въздух аз да дишам,
живота твой да изживея. С тебе двама!
© Богдан Велков Все права защищены