Какво да правя?

Отчаян в мрака

с мислите си пак съм

и мъката тежи в гърдите ми -

с въздишка тежка се опитва да излезе.

Навсякъде си ти...

твоят образ ме преследва.

Сънят напира, с болката се бори..

И тук измъчваш ме - не мога да се скрия.

Нима възможно е 

безпомощност и нежност

така жестоко душата да убиват?

Сърцето ми кърви - дори не забелязваш!

Измъчваш ме!

Прекършен, свит и жалък,

прострян в нозе ти, стена в мрака.

Погледът ти нежен крилата ми изпепели.

Какво да правя?

До сетни сили искам

твоя въздух аз да дишам,

живота твой да изживея. С тебе двама!