25 апр. 2017 г., 19:32

Какво друго ми остава...

864 0 0

Виждаш усмивката на моето лице,

но не виждаш ли тревогата в очите ми?

Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?

Не виждаш ли как треперят моите ръце?

Никой ли не го забелязва?

 

Сред толкова много хора съм сега,

но чувствам се наистина самотна.

Никой не забелязва как стоя,

и погледът ми как блуждае...

Отново гледам към небето...

 

Прелитащите птици, облаците, слънцeто...

Всяко ми напомня на нещо...

На щастливото ми детство,

сълзите, които съм проляла

и надеждата, че всичко някой ден ще се оправи.

 

Какво друго ми остава,

освен надеждата и мечтите?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...