25 апр. 2017 г., 19:32

Какво друго ми остава...

866 0 0

Виждаш усмивката на моето лице,

но не виждаш ли тревогата в очите ми?

Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?

Не виждаш ли как треперят моите ръце?

Никой ли не го забелязва?

 

Сред толкова много хора съм сега,

но чувствам се наистина самотна.

Никой не забелязва как стоя,

и погледът ми как блуждае...

Отново гледам към небето...

 

Прелитащите птици, облаците, слънцeто...

Всяко ми напомня на нещо...

На щастливото ми детство,

сълзите, които съм проляла

и надеждата, че всичко някой ден ще се оправи.

 

Какво друго ми остава,

освен надеждата и мечтите?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...