Виждаш усмивката на моето лице,

но не виждаш ли тревогата в очите ми?

Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?

Не виждаш ли как треперят моите ръце?

Никой ли не го забелязва?

Сред толкова много хора съм сега,

но чувствам се наистина самотна.

Никой не забелязва как стоя,

и погледът ми как блуждае...

Отново гледам към небето...

Прелитащите птици, облаците, слънцeто...

Всяко ми напомня на нещо...

На щастливото ми детство,

сълзите, които съм проляла

и надеждата, че всичко някой ден ще се оправи.

Какво друго ми остава,

освен надеждата и мечтите?