Какво е аз да съм ти враг?

Да смразява се кръвта ти, когато ме усетиш, че пристъпвам тихо.

Да ти заври отвътре, когато ти прилагам повтаряща атака психо. 

Като нападам с доводи безсилни, но крещейки и с наслада,

да те виждам как се мяташ и настроението ми не спада.

Да очакваш неочакваното, да нямаш ти покой дори за миг,

да милвам те с една ръка, а да засилвам ти отзад ритник.

Да чуваш любовта ми явна, светла - пред света,

да получаваш удар дебнат, като с кинжал в гърба.

Да те разпитвам до безкрай, да искам да доказваш верността си,

да ми казваш, че съм Бог и цар - доволен да не падам на гърба си.

Доказвайки си колко съм добър, гневът ми да се усмири макар и леко.

Подготвяйки поредната атака, да се залавям аз за нещо станало далеко.

Да казвам ти, че съм спокоен само като ми повтаряш колко си ми верен,

да искам доказателства за твоята любов крещящо и наперен.

Да ти обяснявам всеки ден колко съм прекрасно най-добър и прав.

Като в танц да искам да се чувствам, ей тъй както си стоя с моя нрав.

Че тъмността ми всеки вижда, по признаци доказани и ясни,

да нападам неуморно с доводи "кристални" и примери "прекрасни".

Да искам аз спокойствие, а да повдигам тон при всеки разговòр, 

да нямам доводи, а преминавайки през спор да стигам до раздор.

Да ти се сърдя два дни, че съм те сънувал на калъп с някой пак.

Като гледам другите как лъжат се, да ми идва сила и мерак.

Да ти прехвърлям отговорност за важните неща и задължения,

с довода, че ти си ми отнел достойнството и мнението ми се оценява със съмнения.

Няма за мен авторитет, освен самия мен и моето си мнение.

Когато хвалят друг пред мен аз чувствам вцепенение.

Децата са лъжливи, родителите малко глупавички...

А моите ръце са

чисти, че пипам само с ръкавички!