Животът е пречка,
държи те в пресечка.
Вечно се бърка
и ти се побъркваш.
Умът ти те мами,
любовта ти е яма.
Омразата крачка
и нямаш спирачки.
Обичаш да мразиш,
в краката не лазиш.
Защо не приемеш,
че имаш проблеми.
Кажи "Помогнете",
без "Моля ви , спрете".
Животът е гаден
и ти си премазан.
Гледаш в стъклото
и виждаш дървото.
Защо си омекнал?
Не си марионетка.
Огледалото пази
твойте нощни омрази.
Забрави, че си тука,
всичко друго е скука.
Живей си живота,
той е без квота.
Не мрази, а обичай,
ти си различен.
© Димитър Дуров Все права защищены