16 дек. 2015 г., 07:46

Какво е светлината

590 0 3

Дали за нея пак ще се запиташ:
къде я пазят в лодчица от мида,
дали е някъде дълбоко скрита
и се таи във нещо тук невидимо?


Дали потрепва в блясък от огниво
и в две очи - горещи чаши чаени,
с които трябва да познаеш сивото
и в него после да я издълбаеш?

 

Дали е във началото на лятото,
когато лесно ще си стъкнеш огън?
Или пък е едно зрънце посято
в добрите, топли ириси на бога?

 

А може би е мъничка пътека,
която се рисува вътре в тебе,
за да постелиш вярата в човека,
че радва този свят и е потребен.

 

Какво ли още? Още... всичко друго
по времето чертае светлината.
И всяка светлинка е всъщност чудо,
но трябва да повярваш в чудесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за поредното ти много хубаво стихотворение, Миглена!
  • Миглена, в много силен творчески период си! Поредната ти чудесийка!
  • Това, което си написала, Миглена, не е "горе-долу". Не е и "долу". Е, значи остава да е само "горе"! Хареса ми и те поздравявам!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...