Дали за нея пак ще се запиташ:
къде я пазят в лодчица от мида,
дали е някъде дълбоко скрита
и се таи във нещо тук невидимо?
Дали потрепва в блясък от огниво
и в две очи - горещи чаши чаени,
с които трябва да познаеш сивото
и в него после да я издълбаеш?
Дали е във началото на лятото,
когато лесно ще си стъкнеш огън?
Или пък е едно зрънце посято
в добрите, топли ириси на бога?
А може би е мъничка пътека,
която се рисува вътре в тебе,
за да постелиш вярата в човека,
че радва този свят и е потребен.
Какво ли още? Още... всичко друго
по времето чертае светлината.
И всяка светлинка е всъщност чудо,
но трябва да повярваш в чудесата.
© Миглена Цветкова Всички права запазени