Питаш объркан: "Какво искат жените?"
- Може би само красота и любов.
Те са тъй нежни, както напролет тревите,
очакващи на южняка топлия зов.
После умуваш... "Съществува ли още жената,
или само куклички има в света?"
Погледни в душата си, там е мечтата -
тя е твоята майка, любима, сестра.
Но ти недоволстваш, разбирам те, ясно,
все пак си обиден от женската страст.
Знам, заболя те от мене ужасно,
но не аз поисках да си в моята власт.
Ти ми даде сърцето си, помниш ли, мили,
а пък аз ти дарих вездесъщия дух
и двамата с теб на ръба на живота си бяхме открили,
аз - мъжката логика, ти - женския нюх.
Затова ме измъчваш с безброй нелогични въпроси,
може би чрез мен си станал и малко жена,
е добре, ще ти кажа, но първо - ти кой си,
че си позволяваш да хулиш Земята, тя е също жена.
Сега на свой ред ще попитам: "Къде са мъжете?"
Не искам да е цар или рицар, може да е просто пират,
но нека да знае, че Ева роди греховете,
а Адам за любовта си остана все тъй непознат.
© Даниела Атанасова Все права защищены