28 may 2010, 22:35

Какво искат мъжете?

  Poesía » Otra
985 0 3

Питаш объркан: "Какво искат жените?"

- Може би само красота и любов.

Те са тъй нежни, както напролет тревите,

очакващи на южняка топлия зов.

 

После умуваш... "Съществува ли още жената,

или само куклички има в света?"

Погледни в душата си, там е мечтата -

тя е твоята майка, любима, сестра.

 

Но ти недоволстваш, разбирам те, ясно,

все пак си обиден от женската страст.

Знам, заболя те от мене ужасно,

но не аз поисках да си в моята власт.

 

Ти ми даде сърцето си, помниш ли, мили,

а пък аз ти дарих вездесъщия дух

и двамата с теб на ръба на живота си бяхме открили,

аз - мъжката логика, ти - женския нюх.

 

Затова ме измъчваш с безброй нелогични въпроси,

може би чрез мен си станал и малко жена,

е добре, ще ти кажа, но първо - ти кой си,

че си позволяваш да хулиш Земята, тя е също жена.

 

Сега на свой ред ще попитам: "Къде са мъжете?"

Не искам да е цар или рицар, може да е просто пират,

но нека да знае, че Ева роди греховете,

а Адам за любовта си остана все тъй непознат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....