14 мар. 2009 г., 21:11

Какво ми остана

595 0 2

Какво ми остана - само болката

и това, че да повярваш в мен е

трудното, но боли ме, че не ми вярваш.

 

 

Болката силна е, вяра нямаш ми ти,

сърцето ми разбиваш на прах ей така,
но всичко си ти за мене, разбери.

Искам постоянно до мене да си ти.

 

 

Останаха ми сълзите в очите

и раната, която ти отваряш,

когато показваш ми, че вяра ми нямаш

и ето - аз пак ти казвам и се заклевам,

че те обичам и си оставам с теб, завинаги.

 

 

 

 

 

                                                                                                             дата:14.03.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулияна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хаха, първите 4 реда са толкова разнообразни словореди на болка и не-вярване, че наистина ти завидях за писателските способности. Най-забавното е, че по-надолу има още едно напомняне, за всички забравили.
  • Наистина е много лошо когато двама влюбени си нямат вяра.Но не се отчаиваи бори се за неговото доверие..Успех,поздрав..хареса ми

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...