14 мар. 2009 г., 21:11

Какво ми остана

596 0 2

Какво ми остана - само болката

и това, че да повярваш в мен е

трудното, но боли ме, че не ми вярваш.

 

 

Болката силна е, вяра нямаш ми ти,

сърцето ми разбиваш на прах ей така,
но всичко си ти за мене, разбери.

Искам постоянно до мене да си ти.

 

 

Останаха ми сълзите в очите

и раната, която ти отваряш,

когато показваш ми, че вяра ми нямаш

и ето - аз пак ти казвам и се заклевам,

че те обичам и си оставам с теб, завинаги.

 

 

 

 

 

                                                                                                             дата:14.03.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джулияна Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хаха, първите 4 реда са толкова разнообразни словореди на болка и не-вярване, че наистина ти завидях за писателските способности. Най-забавното е, че по-надолу има още едно напомняне, за всички забравили.
  • Наистина е много лошо когато двама влюбени си нямат вяра.Но не се отчаиваи бори се за неговото доверие..Успех,поздрав..хареса ми

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...