14 mar 2009, 21:11

Какво ми остана

  Poesía
599 0 2

Какво ми остана - само болката

и това, че да повярваш в мен е

трудното, но боли ме, че не ми вярваш.

 

 

Болката силна е, вяра нямаш ми ти,

сърцето ми разбиваш на прах ей така,
но всичко си ти за мене, разбери.

Искам постоянно до мене да си ти.

 

 

Останаха ми сълзите в очите

и раната, която ти отваряш,

когато показваш ми, че вяра ми нямаш

и ето - аз пак ти казвам и се заклевам,

че те обичам и си оставам с теб, завинаги.

 

 

 

 

 

                                                                                                             дата:14.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаха, първите 4 реда са толкова разнообразни словореди на болка и не-вярване, че наистина ти завидях за писателските способности. Най-забавното е, че по-надолу има още едно напомняне, за всички забравили.
  • Наистина е много лошо когато двама влюбени си нямат вяра.Но не се отчаиваи бори се за неговото доверие..Успех,поздрав..хареса ми

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....