14 mar 2009, 21:11

Какво ми остана

  Poesía
602 0 2

Какво ми остана - само болката

и това, че да повярваш в мен е

трудното, но боли ме, че не ми вярваш.

 

 

Болката силна е, вяра нямаш ми ти,

сърцето ми разбиваш на прах ей така,
но всичко си ти за мене, разбери.

Искам постоянно до мене да си ти.

 

 

Останаха ми сълзите в очите

и раната, която ти отваряш,

когато показваш ми, че вяра ми нямаш

и ето - аз пак ти казвам и се заклевам,

че те обичам и си оставам с теб, завинаги.

 

 

 

 

 

                                                                                                             дата:14.03.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джулияна Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаха, първите 4 реда са толкова разнообразни словореди на болка и не-вярване, че наистина ти завидях за писателските способности. Най-забавното е, че по-надолу има още едно напомняне, за всички забравили.
  • Наистина е много лошо когато двама влюбени си нямат вяра.Но не се отчаиваи бори се за неговото доверие..Успех,поздрав..хареса ми

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...