Какво ми остана - само болката
и това, че да повярваш в мен е
трудното, но боли ме, че не ми вярваш.
Болката силна е, вяра нямаш ми ти,
сърцето ми разбиваш на прах ей така,
но всичко си ти за мене, разбери.
Искам постоянно до мене да си ти.
Останаха ми сълзите в очите
и раната, която ти отваряш,
когато показваш ми, че вяра ми нямаш
и ето - аз пак ти казвам и се заклевам,
че те обичам и си оставам с теб, завинаги.
дата:14.03.2009
© Джулияна Николова All rights reserved.
Най-забавното е, че по-надолу има още едно напомняне, за всички забравили. 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
