Какво море
Какво море - възкликнаха очите
целунали разпенени вълни.
Какво море - повториха звездите
невидими от слънчеви лъчи.
Какво море - шептеше раковина
полегнала на пясъчния бряг.
Какво море и колко много синьо
се слива със безкрайното небе?
Възторгът от морето се понесе
и чайките размахаха крила.
Певците, го възпяваха със песен,
поетите - с божествени слова...
Какво море - танцуват ветровете,
а то трепти копринено в екстаз
и влюбено целува бреговете...
Море и бряг приличащи на нас.
Морето всъщност ни е огледало.
Морето е желание, копнеж...
Дори и миг, морето не е спряло.
Символ е на вечният стремеж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
