valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
Jun 27, 2021, 8:02 AM

Какво море

  Poetry
615 4 5



Какво море - възкликнаха очите
целунали разпенени вълни.
Какво море - повториха звездите
невидими от слънчеви лъчи.

Какво море - шептеше раковина
полегнала на пясъчния бряг.
Какво море и колко много синьо
се слива със безкрайното небе?

Възторгът от морето се понесе
и чайките размахаха крила.
Певците, го възпяваха със песен,
поетите - с божествени слова...

Какво море - танцуват ветровете,
а то трепти копринено в екстаз
и влюбено целува бреговете...
Море и бряг приличащи на нас.

Морето всъщност ни е огледало.
Морето е желание, копнеж...
Дори и миг, морето не е спряло.
Символ е на вечният стремеж.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0