Какво не бих дала
За една-единствена ласкава дума,
изречена от устата на близък човек,
бих разтворила като цвете
душата си,
бих дала всичката топлина на ръцете си...
Но колко малко са думите ласкави
в нашия напрегнат и динамичен век,
че не може човек да отпусне
сърцето си
и е забравил, че все пак е човек.
Забързан е всеки към нещо голямо
и няма време за малките радости.
И не вижда, че до него върви
близко рамо,
не усеща как отминава и младостта му.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
