За една-единствена ласкава дума,
изречена от устата на близък човек,
бих разтворила като цвете
душата си,
бих дала всичката топлина на ръцете си...
Но колко малко са думите ласкави
в нашия напрегнат и динамичен век,
че не може човек да отпусне
сърцето си
и е забравил, че все пак е човек.
Забързан е всеки към нещо голямо
и няма време за малките радости.
И не вижда, че до него върви
близко рамо,
не усеща как отминава и младостта му.
© Славка Любенова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
