15 дек. 2016 г., 17:26

Какво непреживяно ни остана 

  Поэзия » Гражданская
5.0 / 2
477 0 1
Сълзи попиват в грозни руини.
След огъня, тревогите витаят.
По празниците - тостове с беди.
Ще дойде ли на ужасите краят?
Проклети ли сме, Боже? От кого?
Вместо заря, камбаните ще бият.
Нали доброто, плаща се с добро?
Защо сега в гробовете го крием?
Черен флаг до знамето виси.
Родината, отново е в помана.
Вода ни дави, огън ни гори,
какво непреживяно, ни остана? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »