Какво непреживяно ни остана
Сълзи попиват в грозни руини.
След огъня, тревогите витаят.
По празниците - тостове с беди.
Ще дойде ли на ужасите краят?
Проклети ли сме, Боже? От кого?
Вместо заря, камбаните ще бият.
Нали доброто, плаща се с добро?
Защо сега в гробовете го крием?
Черен флаг до знамето виси.
Родината, отново е в помана.
Вода ни дави, огън ни гори,
какво непреживяно, ни остана?
По Коледа се случват чудеса,
а ние сме задавени от рани.
Изкупваме, ала чия вина?
Стига вече с кървавите бани!
България отново е в сълзи.
Черни дупки зеят за гробове.
Маркиз дьо Сад дори е в шок. Мълчи!
Душите ни, са скъсани джобове.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
