16 нояб. 2007 г., 22:55

Какво остана?

1.3K 0 1

Студен си и трепериш -
не искаш да ме нараниш...
а аз... отронвам се като листо в есенен ден...
Страх ме е, да - не искам още края да идва...


... сълзите ми бавно в земята се топят,
но вече две сърца в едно не туптят.

Твоите очи всичко издават,
погледна ли те - истината разбирам...

... сълзите си опитвам да скрия,
но не съм толкова силна...
вече съм сама и безсилна,
а болката така изгаря,
не мога с нея да се боря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Безз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова е искренно и силно!
    Браво!!!6+

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...