Nov 16, 2007, 10:55 PM

Какво остана?

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Студен си и трепериш -
не искаш да ме нараниш...
а аз... отронвам се като листо в есенен ден...
Страх ме е, да - не искам още края да идва...


... сълзите ми бавно в земята се топят,
но вече две сърца в едно не туптят.

Твоите очи всичко издават,
погледна ли те - истината разбирам...

... сълзите си опитвам да скрия,
но не съм толкова силна...
вече съм сама и безсилна,
а болката така изгаря,
не мога с нея да се боря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Безз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова е искренно и силно!
    Браво!!!6+

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...