Какво остана?
Студен си и трепериш -
не искаш да ме нараниш...
а аз... отронвам се като листо в есенен ден...
Страх ме е, да - не искам още края да идва...
... сълзите ми бавно в земята се топят,
но вече две сърца в едно не туптят.
Твоите очи всичко издават,
погледна ли те - истината разбирам...
... сълзите си опитвам да скрия,
но не съм толкова силна...
вече съм сама и безсилна,
а болката така изгаря,
не мога с нея да се боря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Безз Всички права запазени
