Какво от това, че мога да дишам
974
0
3
Опитах се да дишам отново,
когато прокажените са ранени,
опитах се да съм друга, престорено нова,
както птиците твърде рано отлетели...
И пак се вмъкнах в мислите
на едно застояло сърце,
като в късните приказки,
преразказвани само с ръце...
Исках нови редове да напиша,
ала пак за раните мълвя,
какво от това, че мога да дишам,
като в очите си друго чета.
И другата в мене ласки чертае,
оставя отпечатъци по чужди пътеки,
какво че отново сърцето нехае,
прости ми Боже, за днес, за утре, во веки!
Нали още мога да дишам
и умело се стремя да съм нова,
когато другата по листите пише,
щом празно е шишето с отрова.
И когато се будя от своите писъци,
защото пак потънала съм от въздишки,
когато търся си името в хиляди списъци,
на едни загубени човешки нишки...
И губи се след мен хоризонта,
когато отрано пометне небето,
какво че умея да съм нова,
когато нехае след мене сърцето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ди Все права защищены
