Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове?
Онези маргарити затрептели,
са моите родени стихове,
пред тях и бурите студени
снижават свойте гласове.
© Росица Петрова Все права защищены