Какво от туй, че той не е Пегас
Светкавица проряза сетивата ми.
Обидата и болката се сляха.
Нахлуха черни мисли във главата ми
и коня на емоциите яхнаха.
Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме,
но нямаше значение това.
Не се нуждаехме от подаяния,
че думичките са като трева
поникнала в калта след дъждовете.
От хаоса оформила лехи.
И двамата задишахме по- леко
когато в мен престана да вали.
И ето че в пътечка непозната
препускат думи към познат адрес.
Дали при мен ги е донесъл вятърът
или съм ги сънувала нощес?
Дали съм ги откраднала неволно
от нечие прочетено писмо?
Когато бързаш да загърбиш болката
най- сигурната скорост е галоп.
Копитата без звук успокояват
тревогите на вътрешния глас.
Притихва болката и отминава...
Какво от туй, че той не е Пегас?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
