21.07.2017 г., 23:29 ч.

Какво от туй, че той не е Пегас 

  Поезия » Философска
952 13 18

Светкавица проряза сетивата ми.

Обидата и болката се сляха.

Нахлуха черни мисли във главата ми

и коня на емоциите яхнаха.

 

Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме,

но нямаше значение това.

Не се нуждаехме от подаяния,

че думичките са като трева

 

поникнала в калта след дъждовете.

От хаоса оформила лехи.

И двамата задишахме по- леко

когато в мен престана да вали.

 

И ето че в пътечка непозната

препускат думи към познат адрес.

Дали при мен ги е донесъл вятърът

или съм ги сънувала нощес?

 

Дали съм ги откраднала неволно

от нечие прочетено писмо?

Когато бързаш да загърбиш болката

най- сигурната скорост е галоп.

 

Копитата без звук успокояват

тревогите на вътрешния глас.

Притихва болката и отминава...

Какво от туй, че той не е Пегас?

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??