Какво се чува, щом престане
шумът на улици, площади,
и над планинските ливади
когато секне всеки звук?
Парче земя сред океан е,
звезда сред космоса безбрежен;
подобно роза връз рид снежен
звучи сърдечният капчук.
Гладът в зениците угасна,
стопиха се и смеховете;
увяхна дъхавото цвете,
зад хълма слънцето се скри;
но твойта фигура прекрасна
и в тъмното, и в тишината
в душата ми, като луната,
все пръска музика, искри.
Да секне ромонът упоен,
да няма цвят в лале ни в ирис,
ни в хляба вкус или пък мирис;
небето да покрие креп;
и насаме сърцето мое
със спомените да остане,
понеже то -- о жребий странен! --
все още влюбено е в теб.
© Тошко Все права защищены