Какво? Щастие?
Стъпили сме на ръба на скалата.
А тя - надвиснала над морето.
А то - лиже с киселинни устни подпорите.
А те - са последния спомен от счупване.
И сме двама.
И ти ме държиш за ръка.
Отгоре
с гладки пръсти погалваш
китката ми
(на мястото под часовнака) влюбено.
Дръж ме здраво!
Нито крачка встрани!
Ха така!
А колата ни?
Гледаме я как бавно потъва сред пяната.
Развълнувани сме.
Какво щастие!
Нямаме път назад.
Не се очертава и пътуване през океана!
Това са последните ни минути.
Ти и аз.
Ще сме заедно
до самия край!
Ще изпреварим промяната!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
