Sep 17, 2015, 10:06 PM

Какво? Щастие?

  Poetry » Love
651 0 2

Стъпили сме на ръба на скалата.
А тя - надвиснала над морето.
А то - лиже с киселинни устни подпорите.
А те - са последния спомен от счупване.

И сме двама.
И ти ме държиш за ръка.
Отгоре
с гладки пръсти погалваш 
китката ми
(на мястото под часовнака) влюбено.
Дръж ме здраво!
Нито крачка встрани!
Ха така!

А колата ни?
Гледаме я как бавно потъва сред пяната.
Развълнувани сме.

Какво щастие!
Нямаме път назад. 
Не се очертава и пътуване през океана!

Това са последните ни минути.
Ти и аз.
Ще сме заедно 
до самия край!
Ще изпреварим промяната!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...