31 мар. 2008 г., 14:16

Какво съм?

994 0 8

Какво съм?

Птица? Листенце? Трева?

И защо не откривам място за мен на света?

Птица не съм -

аз отдавна нямам крила!

На заем бяха ми от оня ангел, дето уж ме пази -

ала му ги върнах!

Може би заради тях отдавна струва ми се, че ме мрази?!

Листо ли съм?

Не съм листо!

Е, да, развяваха ме най-различни ветрове -

на облаците бях на гости

и в лопатите на разни лелки бях,

ни листата гният - аз не!

Та изглежда не съм и като тях!

Трева остана ми да бъда, но не съм трева!

Окосявали са ми мечтите много често,

но има разлика съществена една -

стъпчат ли тревата, тя изправя се веднага,

преди аз също ставах,

но сега оставам да лежа!

 

Е, щом не ми е мястото при птиците -

горе в просторни небеса,

щом не съм добре дошла и при тревата -

долу на твърдата земя

и помежду им щом не мога да остана,

тогава питам се какво съм и къде да се установя???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми главно като замисъл, имаш много оригинално мислене, забелязва се и в останалите ти творби Като звучене малко, на няколко пъти, сякаш нещо ми куцаше (но говоря само за себе си, това си ми е чисто мое непрофесионално мнение), но пак казвам - като цяло ми допадна
  • Прекрасна си!Като стиха ти!Поздрав!Много ми хареса!
  • "тогава питам се какво съм и къде да се установя???"

    Не можеш, мила, това нигде,
    но туй съвсем не е беда
    защото Ние Сме тъй видно
    много по-вЕче от плътта-

    Камбани сме , които бият,
    звънтят за другите Души,
    да можем пак да се Открим
    насред "Океана от сълзи"...

    И Светлина Сме, дето Свети
    (за всеки друг, но не за Нас)
    И Лодки Сме, и Сме Морета
    и носим си Сърце-Компас...

    Деца на Майката-Природа
    и Нейният Любим Един,
    и Всички ЗаЕднО Сме Бога
    щом Всички ЗАЕдно Простим...

    Души На Път Сме и Сме Пътя,
    и "Буден Дух, Който Твори"-
    това напомня ни го Гьоте,
    и го доказваме сами!
  • Ей мила, страхотно е!Поздравявям те от сърце
  • Ти си едно прекрасно същество...
    красиво цвете под слънцето...!!!
    много ме развълнува и трогна!
    с обич, мила Наталия.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...