Каквото ще да става!
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече?
Все пийнал, Трифоне, прибираш се вечер.
Лягаш на миндера и веднага заспиваш,
а аз, завалийката, кръвното вдигам!
За какво ми е мъж като тебе, се питам?
С лозето ще зарежа и тебе, мой Трифоне!
Ще взема да пристана на чаровния Валентин.
Е, верно, млад е, почти като син.
Галантен е той, с костюм, парфюмиран.
В очи ще ме гледа и с милувка приспива.
Ще стъпвам по килим с листенца от рози.
Но... само един въпрос ме тормози -
дали ще го науча да държи мотика,
лозето да копае, да плеви тревица?
Аз съм българка, той млад иностранец...
Я по - добре да гушна моя си старец!
Да си кажем "наздраве" по традиция стара!
Любовта да възродим, пък каквото ще да става!
Ха наздраве!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
, важното е да са ни одухотворени и смислени! Благодаря и за "любими! 💖🍷
