Каквото ще да става!
Слушай, Трифоне, без любов не става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече?
Все пийнал, Трифоне, прибираш се вечер.
Лягаш на миндера и веднага заспиваш,
а аз, завалийката, кръвното вдигам!
За какво ми е мъж като тебе, се питам?
С лозето ще зарежа и тебе, мой Трифоне!
Ще взема да пристана на чаровния Валентин.
Е, верно, млад е, почти като син.
Галантен е той, с костюм, парфюмиран.
В очи ще ме гледа и с милувка приспива.
Ще стъпвам по килим с листенца от рози.
Но... само един въпрос ме тормози -
дали ще го науча да държи мотика,
лозето да копае, да плеви тревица?
Аз съм българка, той млад иностранец...
Я по - добре да гушна моя си старец!
Да си кажем "наздраве" по традиция стара!
Любовта да възродим, пък каквото ще да става!
Ха наздраве!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
, важното е да са ни одухотворени и смислени! Благодаря и за "любими! 💖🍷
