13.02.2024 г., 11:57 ч.

Каквото ще да става! 

  Поезия » Хумористична
229 3 12

Слушай, Трифоне, без любов не става!

Наравно с мъжете лозето копая!

С машината пръскам, ластарите връзвам,

И къща въртя, работя на два стана.

От старата реколта що ракийца изпече?

Все пийнал, Трифоне, прибираш се вечер.

Лягаш на миндера и веднага заспиваш,

а аз, завалийката, кръвното вдигам!

За какво ми е мъж като тебе, се питам?

С лозето ще зарежа и тебе, мой Трифоне!

Ще взема да пристана на чаровния Валентин.

Е, верно, млад е, почти като син.

Галантен е той, с костюм, парфюмиран.

В очи ще ме гледа и с милувка приспива.

Ще стъпвам по килим с листенца от рози.

Но... само един въпрос ме тормози -

дали ще го науча да държи мотика,

лозето да копае, да плеви тревица?

Аз съм българка, той млад иностранец...

Я по - добре да гушна моя си старец!

Да си кажем "наздраве" по традиция стара!

Любовта да възродим, пък каквото ще да става!

Ха наздраве!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??