16 апр. 2008 г., 09:29

Какъв живот...

1K 0 0
В шибан ли живот живеем?
Живот на сенки и лъжи.
Всеки е обърнал гръб на всеки
и сам за себе си успех гради.
Добрите хора, или да ги нарека наивни,
макар и на изчезване да са,
събират къс по къс от чужда злоба
и накрая се разкъсват пак сами.
Показваш себе си, какъв си ти -
насреща маски... мразещи тълпи.
И изблика на болката сърдечна,
от хората добре прикрита,
изливам в редове, а не в лъжи.
Да можеха поне за мигом всички
да погледат и през моите очи,
потънали във отвращение,
но мразя само себе си, уви...
А за хората злоради по света -
душата ми - отворени врати!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....