Какъв живот...
Живот на сенки и лъжи.
Всеки е обърнал гръб на всеки
и сам за себе си успех гради.
Добрите хора, или да ги нарека наивни,
макар и на изчезване да са,
събират къс по къс от чужда злоба
и накрая се разкъсват пак сами.
Показваш себе си, какъв си ти -
насреща маски... мразещи тълпи.
И изблика на болката сърдечна,
от хората добре прикрита,
изливам в редове, а не в лъжи.
Да можеха поне за мигом всички
да погледат и през моите очи,
потънали във отвращение,
но мразя само себе си, уви...
А за хората злоради по света -
душата ми - отворени врати!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Мирчева Все права защищены