Apr 16, 2008, 9:29 AM

Какъв живот...

  Poetry » Other
1K 0 0
В шибан ли живот живеем?
Живот на сенки и лъжи.
Всеки е обърнал гръб на всеки
и сам за себе си успех гради.
Добрите хора, или да ги нарека наивни,
макар и на изчезване да са,
събират къс по къс от чужда злоба
и накрая се разкъсват пак сами.
Показваш себе си, какъв си ти -
насреща маски... мразещи тълпи.
И изблика на болката сърдечна,
от хората добре прикрита,
изливам в редове, а не в лъжи.
Да можеха поне за мигом всички
да погледат и през моите очи,
потънали във отвращение,
но мразя само себе си, уви...
А за хората злоради по света -
душата ми - отворени врати!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...