3 апр. 2021 г., 05:57

Календара препуска

744 2 0

Дните минават тъй бързо безспир

И животът препуска припряно

Но ето, че в него аз нито за миг

Не спирам да гледам в теб замечтано

 

И не спирам да чакам, изпълнен с надежда

Аз дните, светлите бъдещи дни

В които завинаги до мен ще застанеш

И ще посрещам аз изгрева в твоите очи

 

И ще докосвам лицето ти с моите длани

Обляно в милиони искрящи лъчи

И лежащ в леглото, обгърнат от тебе

Ще целувам със устни твоите коси

 

А в очите ти сънени гледащи в мен

Ще откривам аз скритата радост

От това, че само наш е този момент

Изпълнен с толкова обич и благост

 

Дните се нижат, календара препуска

Но той няма сила над теб и над мен

И стига само ти да поискаш

Вечно наш ще бъде всеки нов ден

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Банов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....