Дните минават тъй бързо безспир
И животът препуска припряно
Но ето, че в него аз нито за миг
Не спирам да гледам в теб замечтано
И не спирам да чакам, изпълнен с надежда
Аз дните, светлите бъдещи дни
В които завинаги до мен ще застанеш
И ще посрещам аз изгрева в твоите очи
И ще докосвам лицето ти с моите длани
Обляно в милиони искрящи лъчи
И лежащ в леглото, обгърнат от тебе
Ще целувам със устни твоите коси
А в очите ти сънени гледащи в мен
Ще откривам аз скритата радост
От това, че само наш е този момент
Изпълнен с толкова обич и благост
Дните се нижат, календара препуска
Но той няма сила над теб и над мен
И стига само ти да поискаш
Вечно наш ще бъде всеки нов ден
© Христо Банов Todos los derechos reservados