Календара препуска

Дните минават тъй бързо безспир

И животът препуска припряно

Но ето, че в него аз нито за миг

Не спирам да гледам в теб замечтано

И не спирам да чакам, изпълнен с надежда

Аз дните, светлите бъдещи дни

В които завинаги до мен ще застанеш

И ще посрещам аз изгрева в твоите очи

И ще докосвам лицето ти с моите длани

Обляно в милиони искрящи лъчи

И лежащ в леглото, обгърнат от тебе

Ще целувам със устни твоите коси

А в очите ти сънени гледащи в мен

Ще откривам аз скритата радост

От това, че само наш е този момент

Изпълнен с толкова обич и благост

Дните се нижат, календара препуска

Но той няма сила над теб и над мен

И стига само ти да поискаш

Вечно наш ще бъде всеки нов ден