26 июн. 2015 г., 22:55
Камбани
Всеки ден се будя изпълнен с оптимизъм.
Трудно е сред масата да вървя - изпълнена с негативизъм.
Раздавам усмивки, нищо не ми коства.
Получа ли в замяна – горд съм – за това милея-силно зная, че си струва.
С наведени глави не ми се нрави околните да виждам.
Погледи обхванати от безумието-страшно – до там ли стигнахме? – Не ни завиждам.
Опитвам да посоча, че по-лошо има.
Нека да не търсим по-добро място от нашата родина.
Един от начините да започнем да гордеем се с нея,
е първо да се променим отвътре ние.
Да започнем да мислим-положително, да правим добрини - без скрити задни мисли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация