5 февр. 2006 г., 22:54

КАМБАНИТЕ

Поэзия

932 0 1

КАМБАНИТЕ ЗАБИХА В СЪВЕСТТА
ИЗВАДИХА НА ПОКАЗ ГРЕХОТА
И ,КОЛКО СТРАСТИ,ПОХОД,МЪРСОТИЯ
ИЗБЪЛВА ОТ ДУШАТА МИ СТИХИЯ.

ВРАТАТА Й ЗАКЛЮЧЕНА ЗАДЪРЖАХ
ЗАДЪЛГО СЪВЕСТТА СИ НЕ СЪБУЖДАХ
И БРОДЕХ В ЛАБИРИНТИ СВОИ
БЕЗ СТРАЖ- НАВОЛЯ С МИСЛИ МОИ.

БЯХ БЕЗ ОРЕОЛ СВЕТИЦА
ДУША-ДЕТЕ,А ГРЕШНИЦА
С ЛИЦЕТО НА ИКОНА СВЯТА
СЪБЛАЗЪН В ТЯЛО НА ЖЕНАТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....