13 нояб. 2013 г., 21:30

Каменни лица

532 0 0

Каменни лица

 

Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,

и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.

И каменни лица от бездната, отправени към мен

със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви.

 

В невинен  пламък загръщам ангели игриво.

Изстила, слънчево искри, дъха им вледенен,

а пъкленият огън тлее във лицата притаен.

Прилепнала във унес, лица помитат ме пенливо.

 

И мойта кръв, чуплива във кристална лед

раздира бавно вените ми, пъпли и пълзи,

и ангел паднал и пометен с мен, скършено лети

понесъл се през бездната им призрачен и блед.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Константинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...